Да пуша или да не пуша?

ЗАЩО ПУШАТ ХОРАТА?

Този въпрос е съвсем нормален и много често се задава на пушачите от техните близки, приятели, а може би най-често от джипито им. Всеки знае, че цигарите са вредни и въпреки това, продължава да пуши. Рисковото поведение е обичайно за хората. При животните се наблюдава съвсем различно нещо - когато усетят, че нещо ги разконцентрира и им вреди, те незабавно престават да го правят. 

Пушачите в никакъв случай не са невежи по отношение на влиянието на цигарите върху тяхното здраве. Нещо повече - голяма част от тях работят в сферата на здравеопазването...

Проучванията, търсещи истината изясняват, че пушачите са хора, които не могат да устоят на изкушенията. Те се впускат в удоволствия тук и сега, дори и да им вредят. Самоконтролът им е на много ниско ниво и те дори изобщо не се опитват да променят нещата, защото не желаят. 

Психолозите  отчитат, че пушачите по начало  се интересуват по-малко от болести и от смъртта. Дори и да се разболеят сериозно, те пак не спират цигарите, въпреки забраните на лекуващите лекари и опитите на близките им да ги спрат...

Типичен пример за това са астматици, които държат помпичка за дишане в едната си ръка и цигара в другата. 

Пушачите поемат повече рискове в живота си. Голяма част от тях ненавиждат предпазните колани при шофиране и при първа възможност ги свалят. Те не се ограничават с нищо по време на шофиране - гледат филми на монтиран на таблото дисплей, говорят по мобилните си телефони, впускат се в рискови изпреварвания. Показателно е, че освен неглижиране на риска за собственото си здраве, те игнорират и останалите участници в движението, застрашавайки живота им с рисковото си поведение. 

 Факт е, че пушачът няма да спре да пуши в колата си, дори и да е качил в нея бременни жени или бебета. Те не го правят заради лош и безцеремонен характер, а просто защото забравят, че возят и други хора, докато механично палят поредната цигара.

Забраната за пушене, която постепенно обхваща все повече обществени обекти има за цел едно - максимално да затрудни пушачите при намиране на място, където да упражняват вредния си навик. Въпреки протестите, които отправят пушачите срещу институциите, те не постигат облекчаване на режима. С времето свободите по отношение на личния начин за живот постепенно се свиват и това много дразни свободолюбивите пушачи.

Пушачите са хора, на които може да се разчита в много рискови професии, натоварени и изпълнени с напрежение. Те обаче често подлагат на риск семействата си, заради егоцентричните навици, от които не могат да се освободят. Това води до ситуации, в които кариерата им се развива блестящо, но личният им живот е тотално объркан. Пример за това е, че пушачът, дори и да е влюбен в жена си, не би отказал авантюра с привлекателна колежка и дори би правил с нея секс без презерватив, напълно осъзнавайки, че застрашава не само своето здраве, но рискува да навреди на жена си...За пример - огромният брой съпруги, починали от рак на матката, предаван от папилома вирус, който мъжете пренасят от една жена на друга по време на необезопасен секс...

За да не изкараме пушачите по-черни и от дявола, трябва да се каже, че на тях може да се разчита. Ако трябва да позвъним на някого, за да ни помогне в четири часа през нощта, например, няма да се обадим на прилежния приятел, който не пие, не пуши и спи кротко в леглото със съпругата си, а ще звъннем на бохема, който пие, пуши и прави безразборен секс. Причините са много, но главната е, че той неизменно ще откликне на нашия зов за помощ, докато прилежният най-вероятно ще откаже, а на другия ден ще ни гледа накриво, че сме го събудили посред нощ. 

Да пуша или да не пуша - този Хамлетовски въпрос просто не дава шанс за свободен избор. Повечето хора пушат без въобще да могат да кажат защо, просто посягат в един момент от живота си към пакета с цигари и този навик се вкоренява в маниерите им до края на живота им.